7 jul 2007, 11:44

Прости !

  Poesía
798 0 2
Прости, че те обичах изгарящо, дълбоко,
и любовта прикривах с маска на очите!
Прости, че те обичах толкоз много,
че спрях без тебе да зачитам дните!

Прости, че сто пъти сърцето ти предадох,
че в стъпките ти стъпвах, в сянката вървях.
Прости, че се опитвах, а не знаех,
прости ми ти, че и  себе си не бях.

Прости ми, че те виках,после спирах!
Прости ми, чече заключих желязната врата.
Прости ми, че те имах и намирах!
Прости ми грешките, прости и любовта!

Прости ми, че оплаквах тебе за умряло,
а ти живеел си в моето сърце!
Прости ми, че нахално и съвсем незряло,
нарисувах злобна маска на моето лице.

Прости ми, че съм плакала, омаяна от болка,
прости ми, че поставих те в моя храм!
Прости ми, че създадох те и те затулих,
прости ми, че живеех, уж с тебе, но едвам.

Прости ми, че си тръгвах, после идвах!
Прости ми, че потъпках твотя душа!
Прости ми, че те лъгах и задирях!
Прости, че те оставях сам!

Прости, че живеех, че родих се в сърцето ти!
Прости, че ножа с любов му забих.
Прости на нещастната мене, защото
за тая болка и Бог не ще ми прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...