7.07.2007 г., 11:44

Прости !

790 0 2
Прости, че те обичах изгарящо, дълбоко,
и любовта прикривах с маска на очите!
Прости, че те обичах толкоз много,
че спрях без тебе да зачитам дните!

Прости, че сто пъти сърцето ти предадох,
че в стъпките ти стъпвах, в сянката вървях.
Прости, че се опитвах, а не знаех,
прости ми ти, че и  себе си не бях.

Прости ми, че те виках,после спирах!
Прости ми, чече заключих желязната врата.
Прости ми, че те имах и намирах!
Прости ми грешките, прости и любовта!

Прости ми, че оплаквах тебе за умряло,
а ти живеел си в моето сърце!
Прости ми, че нахално и съвсем незряло,
нарисувах злобна маска на моето лице.

Прости ми, че съм плакала, омаяна от болка,
прости ми, че поставих те в моя храм!
Прости ми, че създадох те и те затулих,
прости ми, че живеех, уж с тебе, но едвам.

Прости ми, че си тръгвах, после идвах!
Прости ми, че потъпках твотя душа!
Прости ми, че те лъгах и задирях!
Прости, че те оставях сам!

Прости, че живеех, че родих се в сърцето ти!
Прости, че ножа с любов му забих.
Прости на нещастната мене, защото
за тая болка и Бог не ще ми прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...