Прости !
и любовта прикривах с маска на очите!
Прости, че те обичах толкоз много,
че спрях без тебе да зачитам дните!
Прости, че сто пъти сърцето ти предадох,
че в стъпките ти стъпвах, в сянката вървях.
Прости, че се опитвах, а не знаех,
прости ми ти, че и себе си не бях.
Прости ми, че те виках,после спирах!
Прости ми, чече заключих желязната врата.
Прости ми, че те имах и намирах!
Прости ми грешките, прости и любовта!
Прости ми, че оплаквах тебе за умряло,
а ти живеел си в моето сърце!
Прости ми, че нахално и съвсем незряло,
нарисувах злобна маска на моето лице.
Прости ми, че съм плакала, омаяна от болка,
прости ми, че поставих те в моя храм!
Прости ми, че създадох те и те затулих,
прости ми, че живеех, уж с тебе, но едвам.
Прости ми, че си тръгвах, после идвах!
Прости ми, че потъпках твотя душа!
Прости ми, че те лъгах и задирях!
Прости, че те оставях сам!
Прости, че живеех, че родих се в сърцето ти!
Прости, че ножа с любов му забих.
Прости на нещастната мене, защото
за тая болка и Бог не ще ми прости!
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.