Прости
Изгаснах като жертвена светулка
политнала към вечността.
Сърцето ми е ледена висулка
откъсната, разбита в пропастта.
Парченцата кристали се разпръскват
и в миг превръщат се в сълзи.
Любимият човек отблъскват,
а вътре в мен крещи, боли!
Плачевен ужас е животът -
не диша се в сълзи!
Ужасно тежък е хомотът -
любов да нося в ледени гърди!
От болка сгъната на две съм
и лед обгръща ме отвред.
Отлитнала от теб сега съм.
Прости, дойде и моят ред!
© Манипулирам Todos los derechos reservados