18.02.2015 г., 11:40

Прости

1.9K 0 6

Прости

 

Изгаснах като жертвена светулка

политнала към вечността.

Сърцето ми е ледена висулка

откъсната, разбита в пропастта.

Парченцата кристали се разпръскват

и в миг превръщат се в сълзи.

Любимият човек отблъскват,

а вътре в мен крещи, боли!

Плачевен ужас е животът -

не диша се в сълзи!

Ужасно тежък е хомотът -

любов да нося в ледени гърди!

От болка сгъната на две съм

и лед обгръща ме отвред.

Отлитнала от теб сега съм.

Прости, дойде и моят ред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво произведение!
  • "Плачевен ужас е животът -
    не диша се в сълзи!
    Ужасно тежък е хомотът -
    любов да нося в ледени гърди!"

    Много тъжно! Но въпреки това е истинско и великолепно! Поздравления от мен.
  • Много благодаря, Пламена, за положителния коментар. Този стих е наистина изплакан.
  • Тъжен,но и много хубав
    и въздействащ стих!
  • Благодаря, Ди, че си почувствала болката, така е много е тъжно и адски боли

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...