Feb 18, 2015, 11:40 AM

Прости 

  Poetry » Love
1437 0 6

Прости

 

Изгаснах като жертвена светулка

политнала към вечността.

Сърцето ми е ледена висулка

откъсната, разбита в пропастта.

Парченцата кристали се разпръскват

и в миг превръщат се в сълзи.

Любимият човек отблъскват,

а вътре в мен крещи, боли!

Плачевен ужас е животът -

не диша се в сълзи!

Ужасно тежък е хомотът -

любов да нося в ледени гърди!

От болка сгъната на две съм

и лед обгръща ме отвред.

Отлитнала от теб сега съм.

Прости, дойде и моят ред!

 

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво произведение!
  • "Плачевен ужас е животът -
    не диша се в сълзи!
    Ужасно тежък е хомотът -
    любов да нося в ледени гърди!"

    Много тъжно! Но въпреки това е истинско и великолепно! Поздравления от мен.
  • Много благодаря, Пламена, за положителния коментар. Този стих е наистина изплакан.
  • Тъжен,но и много хубав
    и въздействащ стих!
  • Благодаря, Ди, че си почувствала болката, така е много е тъжно и адски боли
  • Много, много тъжно. Разплака ме
Random works
: ??:??