Прости
Изгаснах като жертвена светулка
политнала към вечността.
Сърцето ми е ледена висулка
откъсната, разбита в пропастта.
Парченцата кристали се разпръскват
и в миг превръщат се в сълзи.
Любимият човек отблъскват,
а вътре в мен крещи, боли!
Плачевен ужас е животът -
не диша се в сълзи!
Ужасно тежък е хомотът -
любов да нося в ледени гърди!
От болка сгъната на две съм
и лед обгръща ме отвред.
Отлитнала от теб сега съм.
Прости, дойде и моят ред!
© Манипулирам All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
