26 feb 2017, 13:56

Прости

582 1 9

Душата ми изригва като вулкан

и нищо не може да я спре.

Нежност като гореща лава се разлива,

не иска никого да пощади.

Този неугасващ огън тъй гори.

и в теб и в мен все лежи.

Разливат се слова, нежност и мети.

Жареща любов ме задушава,

жажда убива нашите тела.

Страхувам се, че ще спрем с опърлени крила.

Ръцете ми хвани, за да мога да се спра,

да не смущавам твоята тишина.

Ще издържиш ли, мили, на този огън?

Зная,че горещо те обичам

и искам сърцето ти да не горя,

само малка топлина да те облива.

Сладостно да спрем в тишината,

да чуем радостта в сърцата.

Не искам да се загубя, а да те намеря,

щастливо под слънцето да спрем.

Прости ми за огнения смут!

Прости ми за горещата любов!

Прости за всичко преживяно!

Опитвах се да помълча,

но уви не успях!

За това прости за тази пареща любов!

Ако можеш два пъти прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Силве за коментара
  • " прости за тази пареща любов!
    Ако можеш два пъти прости."
    Много трогателно и изригващо като вулкан!!!
  • Благодаря за коментара Младен
  • В днешния ден, отреден за прошка, тази прошка не може да не бъде получена, особено когато повод за нея са такива вулканични чувства. Поздравявам те, Йонка! Държиш висок градуса на чувствата.
  • Благодаря за коментара Еси и Васе

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...