Прости
Душата ми изригва като вулкан
и нищо не може да я спре.
Нежност като гореща лава се разлива,
не иска никого да пощади.
Този неугасващ огън тъй гори.
и в теб и в мен все лежи.
Разливат се слова, нежност и мети.
Жареща любов ме задушава,
жажда убива нашите тела.
Страхувам се, че ще спрем с опърлени крила.
Ръцете ми хвани, за да мога да се спра,
да не смущавам твоята тишина.
Ще издържиш ли, мили, на този огън?
Зная,че горещо те обичам
и искам сърцето ти да не горя,
само малка топлина да те облива.
Сладостно да спрем в тишината,
да чуем радостта в сърцата.
Не искам да се загубя, а да те намеря,
щастливо под слънцето да спрем.
Прости ми за огнения смут!
Прости ми за горещата любов!
Прости за всичко преживяно!
Опитвах се да помълча,
но уви не успях!
За това прости за тази пареща любов!
Ако можеш два пъти прости.
© Йонка Янкова All rights reserved.
