21 ago 2024, 9:03

Прости ми...

  Poesía
395 0 0

Прости ми!...Не бях достоен

за теб, за себе си- за всичко.

Все още учех се да ходя,

да различавам, да обичам.

 

Като децата непосредствен,

животът бързо ме подмина.

И пак е тихо и естествено

като в завършена картина.

 

Прости ми! Малко те обичах.

Страхувах се. И бях небрежен.

Наново азбуката сричам.

В състезанието съм последен.

 

Но, все пак, дишам. Бавно

чертите си установявам.

(Чувството на мир, безкрайно,

сърцето ми разпространява. )

 

Усещах само- не разбирах

какво си ти, какво съм имал.

Прости ми!...Сякаш репетирах,

достигайки недостижимото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....