21 ago 2024, 9:03

Прости ми...

  Poesía
402 0 0

Прости ми!...Не бях достоен

за теб, за себе си- за всичко.

Все още учех се да ходя,

да различавам, да обичам.

 

Като децата непосредствен,

животът бързо ме подмина.

И пак е тихо и естествено

като в завършена картина.

 

Прости ми! Малко те обичах.

Страхувах се. И бях небрежен.

Наново азбуката сричам.

В състезанието съм последен.

 

Но, все пак, дишам. Бавно

чертите си установявам.

(Чувството на мир, безкрайно,

сърцето ми разпространява. )

 

Усещах само- не разбирах

какво си ти, какво съм имал.

Прости ми!...Сякаш репетирах,

достигайки недостижимото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...