6 ago 2007, 16:08

Прости ми

  Poesía
1.1K 0 3
Съблече ми душата и сърцето,
остави ги голи и боси
да се влачат от болка превзети
и милостиня от тебе да просят...

И те се влачеха, влачеха безспирно,
заслепени, разсъблечени и уязвими,
ти ги отритна - тихо, мирно...
но пак ги заболя! СПАСИ ГИ!!!

Моля те, подай им днес ръка,
едно одеалце малко да се скрият,
да се предпазят от студа,
преди болката да ги убие!

И ето - пак ще се изправя
и ще призная пред света -
не само с тях аз трябва да се справя,
защото цялата горя!

Но този огън вледенява,
а аз съм изоставена и малка,
само твоят поглед ме спасява
и пак съм жалка, така жалка...

Облечи ме, дай ми цялост,
сърцето и душата ми вземи.
Аз дадох всичко свое, но за жалост
нищичко не ми подаде ти.

Не ми пука! Аз за теб живея,
да видя още веднъж ледените ти очи,
на смразяващия ти смях да се засмея,
да те обичам пак...! Прости...


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...