Прости ми

13 ene 2007, 20:58

Poesía

938 0 6

Безбрежно синьо е, когато плача Без сълзи... а очите ми море. Неловко тихо е, когато страдам и в мен надига се най-страшния копнеж. Да тръгна. Да тръгна лека и окриляна, в очакване... Към моя свят, към мойте върхове Там, дето дишам с откровение и няма кой, този въздух да спре. Прости ми. Прости ми, че съм с теб, а бях сама! Не викай болката, дори гнева. Реших да тръгна... и ще продължа.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AdvIKAR (Иван Радев)

2008-07-20T13:16:45+03:00

много .. много .. хубаво..!
Романтик (Христо Костов)

2007-01-14T11:34:21+02:00

Чудесен стих, Мария!!! Поздрави!!!
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-14T10:03:19+02:00

Хубав стих, Мария!!!
Поздрави
флорестел (Стела Флорова)

2007-01-14T02:30:54+02:00

Известно, но ПРЕКРАСНО казано. Браво - 6.
jilly (Джили)

2007-01-13T21:51:43+02:00

Много ми харесва! Поздрав!
MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-01-13T21:09:23+02:00

Свободно пишеш за преживяването, което ти дава увереност.
Поздрав!

Прости ми

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas