Прости ми
Безбрежно синьо е, когато плача
Без сълзи... а очите ми море.
Неловко тихо е, когато страдам
и в мен надига се най-страшния копнеж.
Да тръгна.
Да тръгна лека и окриляна, в очакване...
Към моя свят, към мойте върхове
Там, дето дишам с откровение
и няма кой, този въздух да спре.
Прости ми.
Прости ми, че съм с теб, а бях сама!
Не викай болката, дори гнева.
Реших да тръгна... и ще продължа.
© Мария Дуплищева All rights reserved.
