13.01.2007 г., 20:58 ч.

Прости ми 

  Поезия
1044 0 6
Безбрежно синьо е, когато плача Без сълзи... а очите ми море. Неловко тихо е, когато страдам и в мен надига се най-страшния копнеж. Да тръгна. Да тръгна лека и окриляна, в очакване... Към моя свят, към мойте върхове Там, дето дишам с откровение и няма кой, този въздух да спре. Прости ми. Прости ми, че съм с теб, а бях сама! Не викай болката, дори гнева. Реших да тръгна... и ще продължа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Предложения
: ??:??