Прости ми, прости ми, дете,
че мокря ти възглавничката нощем
и сълзите ми превръщат се в море,
а плача ми е приспивната ти песен.
Прости, че рядко се усмихвам
и никога нямам в очите светулка.
Прости ми, че живота си презирам,
скрита до твоята бебешка люлка.
Прости ми, че вместо на думи,
уча те как да мълчиш.
Прости ми, че само съдраните кукли
те топлят в леглото докато заспиш. ...