4 mar 2015, 22:51

Прости ми, мамо

  Poesía » Otra
546 0 1

Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.

Да поплача пак на твойто рамо,
ръката ти със обич да поема,
а ти с любов и поглед само
да ми кажеш - да ти е простено.

Майка съм и аз, дарена
с две прекрасни дъщери,
но щом си нямаш майчица рождена
на този свят си винаги сами.

Те топлят своите гнезда,
дом градят, авторитет,
те грижат се за техните деца
благословени да са със късмет.

Сега се питам, с болка и не знам,
дали дългът изпълних с чест,
дори да няма на кого да дам,
на всички ви прощавам днес.

Потребно ми е да простя
на душата си и да получа
опрощение за всичките неща,
каквото и в живота да се случи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...