Mar 4, 2015, 10:51 PM

Прости ми, мамо

  Poetry » Other
544 0 1

Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.

Да поплача пак на твойто рамо,
ръката ти със обич да поема,
а ти с любов и поглед само
да ми кажеш - да ти е простено.

Майка съм и аз, дарена
с две прекрасни дъщери,
но щом си нямаш майчица рождена
на този свят си винаги сами.

Те топлят своите гнезда,
дом градят, авторитет,
те грижат се за техните деца
благословени да са със късмет.

Сега се питам, с болка и не знам,
дали дългът изпълних с чест,
дори да няма на кого да дам,
на всички ви прощавам днес.

Потребно ми е да простя
на душата си и да получа
опрощение за всичките неща,
каквото и в живота да се случи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...