Прости ми за моята искреност.

Прости ми за моето разбиране.

Познавам те, без да го искам.

Познавам те в твоите мисли.

Познавам те – без да притискам.

Целувайки те за довиждане.

Прости ми за моите думи,

изказващи твоето мнение:

желания, мисли и навици,

реакции, жестове, вкусове -

все твои изписани листове,

в които аз влагам значение.

Прости ми за моето желание

да те последвам навсякъде.

За мен просто е изпитание

да знам, че си другаде някъде,

докато съм тук и ограбена

от смисъл без твоето сияние.

Прости ми за всички писма,

които написах до нищото,

изпълнени с много неща...

Преувеличени са, да.

Ням писък на мойта душа.

Случайно написани изблици.

Прости ми за моето внимание,

прости ми и за интереса.

Такова е моето съзнание.

Умът ми е вечно унесен

във теб, като в хубава песен.

Ти си интересно създание!

Прости ми за всичките песни,

които за теб съм написала.

Те просто напомнят къде си -

в сърцето ми. Чисти и честни,

понякога чак неуместни,

те пазят, каквото съм имала...

Кажи ми мерси за куража

да ти подаря свободата си.

За моята вяра в миража,

че исках да ти го покажа,

и че стана истински даже.

Че имаш ЛЮБОВ под краката си.

Кажи ми мерси за мълчанието,

получено вместо крещене.

За волята и за старанието

да те разбера и приема.

Без мисли за разни проблеми.

„Мерси“ - за себеотрицанието.

Кажи ми мерси за моментите,

в които те скастрях по-остро.

В които се борих със себе си

да ти спестя комплиментите,

да бягам от сантиментите,

за да не звучат друг път пошло.

Кажи ми голямото „евала“

за всички псувни по адреса ти.

Със моите съмнителни прелести

ако ти отвръщах със нежности

на твоите престъпни небрежности,

отдавна да съм ти омръзнала:)

Кажи ми мерси за ината.

За повода да сме различни.

Че си отстоявам правата

и че си показвам рогата

във името на свободата.

Досадно е да си приличаме.

Кажи ми мерси за това,

че не ти спестявам проблемите,

и че си казвам сама,

че нещо не е точно така.

Че соча със твърда ръка

какъв ни е бъгът във схемите.

За мен това е игра,

в която редовно рискувам.

Без теб аз съм нищо, лъжа,

без теб просто не съществувам.

Без мен ти ще си пак такъв.

Но аз ще съм друга без теб.

И този баланс, все разтракан,

почти ме превръща в поет:)