21 nov 2004, 23:28

прости ми ти

  Poesía
1.8K 0 0

прости ми ти

Надеждата,последната умира

и нито глас,нито стон,нито звук,

единствено сърцето ми пулсира,

усетих как душата ми умира.

Викам,но гласът ми не звучи,

тичам но до никъде нестигам

и единствено сълзите в моите очи

говорят,но едвали ще ги чуеш ти.

Тръгват те не ще се спрат,

бавно по лицето ми се стичат,

чертаят краткия си път,

но знаят че щастливи те ще се стопят.

Очите бавно си затварям,

сърцето спира да тупти,

единствено бележка ти оставям,

с думите \'\'прости ми ти\'\'

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Крумова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...