Nov 21, 2004, 11:28 PM

прости ми ти

  Poetry
1.8K 0 0

прости ми ти

Надеждата,последната умира

и нито глас,нито стон,нито звук,

единствено сърцето ми пулсира,

усетих как душата ми умира.

Викам,но гласът ми не звучи,

тичам но до никъде нестигам

и единствено сълзите в моите очи

говорят,но едвали ще ги чуеш ти.

Тръгват те не ще се спрат,

бавно по лицето ми се стичат,

чертаят краткия си път,

но знаят че щастливи те ще се стопят.

Очите бавно си затварям,

сърцето спира да тупти,

единствено бележка ти оставям,

с думите \'\'прости ми ти\'\'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Крумова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...