21.11.2004 г., 23:28

прости ми ти

1.8K 0 0

прости ми ти

Надеждата,последната умира

и нито глас,нито стон,нито звук,

единствено сърцето ми пулсира,

усетих как душата ми умира.

Викам,но гласът ми не звучи,

тичам но до никъде нестигам

и единствено сълзите в моите очи

говорят,но едвали ще ги чуеш ти.

Тръгват те не ще се спрат,

бавно по лицето ми се стичат,

чертаят краткия си път,

но знаят че щастливи те ще се стопят.

Очите бавно си затварям,

сърцето спира да тупти,

единствено бележка ти оставям,

с думите \'\'прости ми ти\'\'

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Крумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...