Прости, Сърце
Прости, Сърце, задето те ранявах,
невярвайки, че тъй ще те боли!
Понякога неволно те предавах,
за истина приемала лъжи.
Прости, Сърце, задето те оставих
заключено зад четири стени
и даже златна клетка ти направих,
но беше ли щастливо ти?
Прости, Сърце, за думите не казани,
макар че идеше ми да крещя!
На тебе дадох в тежка раница
да носиш моята вина.
И крачех по трънливите поляни,
омаяна от женска суета.
Посягах Слънцето да хвана,
ала от него ослепях.
Кажи, Сърце, сега дали ще мога
от раните ти жар да събера
и да запаля във гърдите огън,
във който моя грях да изгоря?
Но моля те, Сърце, не ме наказвай!
Дори и много силно да боли,
аз искам вместо камък в мойта пазва
сърцето пълно с обич да тупти!
видеоклип по текста: taniadjena vbox7
© Таня Ив Todos los derechos reservados