Прости, Сърце
Прости, Сърце
Прости, Сърце, задето те ранявах,
невярвайки, че тъй ще те боли!
Понякога неволно те предавах,
за истина приемала лъжи.
Прости, Сърце, задето те оставих
заключено зад четири стени
и даже златна клетка ти направих,
но беше ли щастливо ти?
Прости, Сърце, за думите не казани,
макар че идеше ми да крещя!
На тебе дадох в тежка раница
да носиш моята вина.
И крачех по трънливите поляни,
омаяна от женска суета.
Посягах Слънцето да хвана,
ала от него ослепях.
Кажи, Сърце, сега дали ще мога
от раните ти жар да събера
и да запаля във гърдите огън,
във който моя грях да изгоря?
Но моля те, Сърце, не ме наказвай!
Дори и много силно да боли,
аз искам вместо камък в мойта пазва
сърцето пълно с обич да тупти!
видеоклип по текста: taniadjena vbox7
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Ив Всички права запазени
