Прости, Сърце
Прости, Сърце, задето те ранявах,
невярвайки, че тъй ще те боли!
Понякога неволно те предавах,
за истина приемала лъжи.
Прости, Сърце, задето те оставих
заключено зад четири стени
и даже златна клетка ти направих,
но беше ли щастливо ти?
Прости, Сърце, за думите не казани,
макар че идеше ми да крещя!
На тебе дадох в тежка раница ...