11 jul 2007, 11:53

Простички неща

  Poesía
1.2K 0 25

                  
                    Дъжд вали.                                                                                         
                    Не. Бог идва
                    със небесните сълзи.   
                    ----------------------                
                    Падаща звезда.
                    Не. Светла диря,
                    отпътуваща към Бог душа.
                    ----------------------
                    Ледена слана.
                    Не. Лош късмет,
                    бяха  капчици  роса.
                    ----------------------          
                    Бягаща река.
                    Не. Пътуване.
                    Пътят вечен на вода.
                    ----------------------
                    Вятърът повя.
                    Не. Влюбване.
                    Целуна  мъж  жена.
                    ----------------------
                    Море,  вода.
                    Не. Тайна е.
                    Дете на майката Земя.
                    ----------------------
                    Облачета бели.
                    Не. Небесни 
                    птици  полетели.
                    -----------------------
                    Слънчева дъга.
                    Не. Просто красота
                    със усмивки на деца.
                    -----------------------
                    Аз сред всичкото това.
                    Не. Природа е,
                    прашинка съм във вечността.
                            --------------
        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...