gerrda (Геновева Христова)
408 4501
14 abr 2013, 12:33

Простичко 

  Poesía
469 0 3

 

Из  тихите резливи  редове

на дните ми изниква сам въпросът,

дали са смели умните мъже

или  съм си по принцип  малко  проста.

И все да се надявам чак до бяло,

че не е сън копнежът ми за глетчер,

че  всичко в него, дълго неживяно,

ще се стопи  до болка тази вечер.

Дали пък не познавам и езика…

Откакто недочувам, май съм глуха.

Мъжете ми приличат на тръстика.

А аз не вярвам да съм лейка. Само куха…

Но имам сърцевидно наметало;

 така изглеждам замечтано проста.

Мъжете го превръщат във сметало -

кой взел, кой дал… Какво ще коства…

Едва ли нещо много. Чаша скръб,

секунда страст. И нищо - доста.

Навярно шепа черен път.

Аз нека си остана леко проста!

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??