Простичко
Из тихите резливи редове
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло,
че не е сън копнежът ми за глетчер,
че всичко в него, дълго неживяно,
ще се стопи до болка тази вечер.
Дали пък не познавам и езика…
Откакто недочувам, май съм глуха.
Мъжете ми приличат на тръстика.
А аз не вярвам да съм лейка. Само куха…
Но имам сърцевидно наметало;
така изглеждам замечтано проста.
Мъжете го превръщат във сметало -
кой взел, кой дал… Какво ще коства…
Едва ли нещо много. Чаша скръб,
секунда страст. И нищо - доста.
Навярно шепа черен път.
Аз нека си остана леко проста!
© Геновева Христова All rights reserved.
