24 jun 2010, 14:31

Простих ти, мамо, прости ми !

  Poesía » Otra
1.8K 0 6

Позволи ми, мила мамо,

сълзите ти да изпия!

Прощавам ти. Чуй ме…

Простих ти, мамо!

Зная, сгрешила си жестоко.

И сега плащаш… и сега боли те !

 

Позволи ми, мила мамо,

да те прегърна…

болките ти да прогоня.

Недей да страдаш, мамо…

Стига вече!

Ако знаеш, че когато те боли,

страдам, мамо, страдам тихо!

С нож разкъсват ми сърцето

твоите болки, тихият ти стон!

Простих ти!

 

Всеки човек греши, ала твоята

грешка е трудно поправима!

Затова съм с теб, затова съм тук!

Мен боли ме, боли ме повече, че

не мога мъките ти да залича,

ако можех, да ги унищожа…

Простих ти!

 

С целувка всяка твоя тъга

аз ще победя, за да бъдеш,

мила мамо, по-щастлива!

Да те нараняват няма да

позволя, да те оставя

няма да го направя!

 

Усмихни се, мила мамо,

защото липсват ми

слънчевите ти усмивки!

Живот си недей отрича.

Моля те, не се отказвай.

Простих ти!

 

 

Сега прости ми ти!

Прости, че съдих те, мамо.

Прости ми за думите тежки.

Сгреших, че нараних те.

Прости ми!

В гърлото ми, като буца,

запъва нещо моята глътка.

Не казано, но най-голямото,

болката, но най-милото…

Обичам те, простих ти.

Обичам те, прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредното ти прекрасно творение!
  • Благодаря! Стихът ви е начин да пречистите миналото с красиви думи и по този начин да простите, защото прошката е човешка.
  • Велико нещо е прошката, Дианче! И само благородните сърца имат право на този Божи дар умението да простят. Знай, че колкото повече даваш, толкова повече заслужаваш правото да бъдеш щастлив, достоен човек.
  • Пишеш невероятно! {}{}{}
  • Прошка,Любов,Здраве!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...