Простих ти, мамо, прости ми !
Позволи ми, мила мамо,
сълзите ти да изпия!
Прощавам ти. Чуй ме…
Простих ти, мамо!
Зная, сгрешила си жестоко.
И сега плащаш… и сега боли те !
Позволи ми, мила мамо,
да те прегърна…
болките ти да прогоня.
Недей да страдаш, мамо…
Стига вече!
Ако знаеш, че когато те боли,
страдам, мамо, страдам тихо!
С нож разкъсват ми сърцето
твоите болки, тихият ти стон!
Простих ти!
Всеки човек греши, ала твоята
грешка е трудно поправима!
Затова съм с теб, затова съм тук!
Мен боли ме, боли ме повече, че
не мога мъките ти да залича,
ако можех, да ги унищожа…
Простих ти!
С целувка всяка твоя тъга
аз ще победя, за да бъдеш,
мила мамо, по-щастлива!
Да те нараняват няма да
позволя, да те оставя
няма да го направя!
Усмихни се, мила мамо,
защото липсват ми
слънчевите ти усмивки!
Живот си недей отрича.
Моля те, не се отказвай.
Простих ти!
Сега прости ми ти!
Прости, че съдих те, мамо.
Прости ми за думите тежки.
Сгреших, че нараних те.
Прости ми!
В гърлото ми, като буца,
запъва нещо моята глътка.
Не казано, но най-голямото,
болката, но най-милото…
Обичам те, простих ти.
Обичам те, прости ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
