11 oct 2016, 16:42

Просто

  Poesía
418 2 2

Просто звън. 

Остър,  смразяващ душата-

от старинна камбана, 

от счупена, недопита чаша. 

 

Просто вик. 

Отекващ в тишината-

на новородено, 

на непрежалим земен спътник-

сам на луната.

 

Просто любов. 

Търсена,  споделена, 

въздушна целувка разтопена, 

раздвоена между Бог и живота суров. 

 

 

Просто съдба. 

Изкачващ проклетата стълба, 

проклинаш майка и баща. 

Просто ли? Няма такива неща! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно!
  • Напоследък пишеш с много остро перо и парадоксална словесност, Василке. Стихотворението ти силно ме впечатли. Откроява се от днешните публикации в сайта, като коза сред овце. Затова го поставям в Любими! Пиши все такива творби и ще ми станеш любим автор.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...