Просто
Просто звън.
Остър, смразяващ душата-
от старинна камбана,
от счупена, недопита чаша.
Просто вик.
Отекващ в тишината-
на новородено,
на непрежалим земен спътник-
сам на луната.
Просто любов.
Търсена, споделена,
въздушна целувка разтопена,
раздвоена между Бог и живота суров.
Просто съдба.
Изкачващ проклетата стълба,
проклинаш майка и баща.
Просто ли? Няма такива неща!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
