Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
11 окт. 2016 г., 16:42

Просто 

  Поэзия
233 2 2

Просто звън. 

Остър,  смразяващ душата-

от старинна камбана, 

от счупена, недопита чаша. 

 

Просто вик. 

Отекващ в тишината-

на новородено, 

на непрежалим земен спътник-

сам на луната.

 

Просто любов. 

Търсена,  споделена, 

въздушна целувка разтопена, 

раздвоена между Бог и живота суров. 

 

 

Просто съдба. 

Изкачващ проклетата стълба, 

проклинаш майка и баща. 

Просто ли? Няма такива неща! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!
  • Напоследък пишеш с много остро перо и парадоксална словесност, Василке. Стихотворението ти силно ме впечатли. Откроява се от днешните публикации в сайта, като коза сред овце. Затова го поставям в Любими! Пиши все такива творби и ще ми станеш любим автор.
Предложения
: ??:??