Просто звън.
Остър, смразяващ душата-
от старинна камбана,
от счупена, недопита чаша.
Просто вик.
Отекващ в тишината-
на новородено,
на непрежалим земен спътник-
сам на луната.
Просто любов.
Търсена, споделена,
въздушна целувка разтопена,
раздвоена между Бог и живота суров.
Просто съдба.
Изкачващ проклетата стълба,
проклинаш майка и баща.
Просто ли? Няма такива неща!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
