Просто звън.
Остър, смразяващ душата-
от старинна камбана,
от счупена, недопита чаша.
Просто вик.
Отекващ в тишината-
на новородено,
на непрежалим земен спътник-
сам на луната.
Просто любов.
Търсена, споделена,
въздушна целувка разтопена,
раздвоена между Бог и живота суров.
Просто съдба.
Изкачващ проклетата стълба,
проклинаш майка и баща.
Просто ли? Няма такива неща!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
