просто човек

18 nov 2004, 13:25

Poesía

945 0 0

Ти беше за мене ангелче сиьо,
беше изпълнил сърцето ми с радост,
седеше на облаче малко,
аз на пеиката бяла и гледах към теб.
И вечер щом звездите засветят щастливи,
през прозорчето малко гледах те аз,
ти яхваше смело луната
и слизаше чак сутринта.
Мечтаех аз за твоят живот,
молех и Бога и Дева Мария за теб,
но те не чуха моите молитви
и аз останах си просто човек.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

просто човек

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas