18.11.2004 г., 13:25

просто човек

1.2K 0 0
Ти беше за мене ангелче сиьо,
беше изпълнил сърцето ми с радост,
седеше на облаче малко,
аз на пеиката бяла и гледах към теб.
И вечер щом звездите засветят щастливи,
през прозорчето малко гледах те аз,
ти яхваше смело луната
и слизаше чак сутринта.
Мечтаех аз за твоят живот,
молех и Бога и Дева Мария за теб,
но те не чуха моите молитви
и аз останах си просто човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Крумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...