Nov 18, 2004, 1:25 PM

просто човек 

  Poetry
947 0 0
Ти беше за мене ангелче сиьо,
беше изпълнил сърцето ми с радост,
седеше на облаче малко,
аз на пеиката бяла и гледах към теб.
И вечер щом звездите засветят щастливи,
през прозорчето малко гледах те аз,
ти яхваше смело луната
и слизаше чак сутринта.
Мечтаех аз за твоят живот,
молех и Бога и Дева Мария за теб,
но те не чуха моите молитви
и аз останах си просто човек.

© Галя Крумова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??