Просто да си нужен
И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има
клошари и бездомници, които
умират във кашони посред зима...
Безчувствено, с перденце пред очите
с циничен егоизъм си повтарях;
„Така било е, е е, и ще бъде!...
Нима да жали длъжен е гробаря,
и що му пука някой че го съди?
Виновни са за своята несрета
несретниците, слабите, че слаби
родени са... такъв им бил късмета!
Да страдат, щом са лигльовци и баби!”
Живеех си, почти недосегаем,
в черупка от измислено охолство,
и свирках си, невиждащ, че назаем
във „зимата на свойто недоволство”
живея всъщност празен и ненужен.
А просто да си нужен, значи сам
с човешка съпричастност да заслужиш
на другите да служиш... И до там!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
