И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има
клошари и бездомници, които
умират във кашони посред зима...
Безчувствено, с перденце пред очите
с циничен егоизъм си повтарях;
„Така било е, е е, и ще бъде!...
Нима да жали длъжен е гробаря,
и що му пука някой че го съди? ...