По брега на мъжка сълза

се разливам, внезапно щастлива.

По ръба на една мъжка тъга

пламва спомен и  те откривам...

Капе нощ по твоето тяло,

а по моето светят звезди

и в мигът нажежен до бяло

съществуваш единствено ти.

С върховете си твоите пръсти

рисуват нежна извивка

и прокарват през кръста ми

най-топлата ти усмивка.

Каменисти пътеки ме водят

по релефа на твоите мисли.

Не искам да спирам да бродя

и няма да спра да те искам.

Топъл изгрев раждат очите ти.

Моя свят сега е готов

да пристъпиш и да откриеш

че съм нова! И ти си нов!

С върховете си твоите мисли

рисуват красива дъга.

Не затваряй очи. Липсваш ми

Не разбирай. Просто ела!