По брега на мъжка сълза
се разливам, внезапно щастлива.
По ръба на една мъжка тъга
пламва спомен и те откривам...
Капе нощ по твоето тяло,
а по моето светят звезди
и в мигът нажежен до бяло
съществуваш единствено ти.
С върховете си твоите пръсти
рисуват нежна извивка
и прокарват през кръста ми
най-топлата ти усмивка.
Каменисти пътеки ме водят
по релефа на твоите мисли.
Не искам да спирам да бродя
и няма да спра да те искам.
Топъл изгрев раждат очите ти.
Моя свят сега е готов
да пристъпиш и да откриеш
че съм нова! И ти си нов!
С върховете си твоите мисли
рисуват красива дъга.
Не затваряй очи. Липсваш ми
Не разбирай. Просто ела!
© Цвети Пеева Всички права запазени