Просто ела!
По брега на мъжка сълза
се разливам, внезапно щастлива.
По ръба на една мъжка тъга
пламва спомен и те откривам...
Капе нощ по твоето тяло,
а по моето светят звезди
и в мигът нажежен до бяло
съществуваш единствено ти.
С върховете си твоите пръсти
рисуват нежна извивка
и прокарват през кръста ми
най-топлата ти усмивка.
Каменисти пътеки ме водят
по релефа на твоите мисли.
Не искам да спирам да бродя
и няма да спра да те искам.
Топъл изгрев раждат очите ти.
Моя свят сега е готов
да пристъпиш и да откриеш
че съм нова! И ти си нов!
С върховете си твоите мисли
рисуват красива дъга.
Не затваряй очи. Липсваш ми
Не разбирай. Просто ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени