15 nov 2011, 3:15

Просто жена 

  Poesía » Otra
639 0 7

Забелязал ли си как ловко си играя

с думи, мисли, погледи и чувства?

Как се правя на луда, уж не зная,

че това, което правя, е изкуство!



Как те гледам с чисто примирение

и в сърцето ти най-нежни струни докосвам,

а всъщност в мен бушува нетърпение

да сваля маската, с която те омагьосвам.



Как говоря ти спокойно и мило,

как ти действам силно като магнит,

а в мен другото ми "Аз" се е свило,

като бомба със закъснител, като пръчка динамит.



Умея го, до съвършенство го умея

да изглеждам беззащитна и сладка.

Но съм силна, борбена, пред мен ще онемееш,

разбереш ли колко съм невероятна!

© Любка Янева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??