15 нояб. 2011 г., 03:15

Просто жена

1K 0 7

Забелязал ли си как ловко си играя

с думи, мисли, погледи и чувства?

Как се правя на луда, уж не зная,

че това, което правя, е изкуство!



Как те гледам с чисто примирение

и в сърцето ти най-нежни струни докосвам,

а всъщност в мен бушува нетърпение

да сваля маската, с която те омагьосвам.



Как говоря ти спокойно и мило,

как ти действам силно като магнит,

а в мен другото ми "Аз" се е свило,

като бомба със закъснител, като пръчка динамит.



Умея го, до съвършенство го умея

да изглеждам беззащитна и сладка.

Но съм силна, борбена, пред мен ще онемееш,

разбереш ли колко съм невероятна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...