15.11.2011 г., 3:15

Просто жена

1K 0 7

Забелязал ли си как ловко си играя

с думи, мисли, погледи и чувства?

Как се правя на луда, уж не зная,

че това, което правя, е изкуство!



Как те гледам с чисто примирение

и в сърцето ти най-нежни струни докосвам,

а всъщност в мен бушува нетърпение

да сваля маската, с която те омагьосвам.



Как говоря ти спокойно и мило,

как ти действам силно като магнит,

а в мен другото ми "Аз" се е свило,

като бомба със закъснител, като пръчка динамит.



Умея го, до съвършенство го умея

да изглеждам беззащитна и сладка.

Но съм силна, борбена, пред мен ще онемееш,

разбереш ли колко съм невероятна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...