Забелязал ли си как ловко си играя
с думи, мисли, погледи и чувства?
Как се правя на луда, уж не зная,
че това, което правя, е изкуство!
Как те гледам с чисто примирение
и в сърцето ти най-нежни струни докосвам,
а всъщност в мен бушува нетърпение
да сваля маската, с която те омагьосвам.
Как говоря ти спокойно и мило,
как ти действам силно като магнит,
а в мен другото ми "Аз" се е свило,
като бомба със закъснител, като пръчка динамит.
Умея го, до съвършенство го умея
да изглеждам беззащитна и сладка.
Но съм силна, борбена, пред мен ще онемееш,
разбереш ли колко съм невероятна!
© Любка Янева Всички права запазени