24 abr 2006, 7:23

Просто жена

  Poesía
1.4K 0 4



За моето тихо идване, което
отеква в теб като камбана.
За всичко взето и невзето,
за всяка идваща промяна.

За бурното ми заминаване, което
те ранява силно и отровно.
За мига когато казваш: "Ето,
тя ме напусна отново."

Когато се върна, знам ще боли,
но в миналото недей да се ровиш.
Прости ми пак и всичко забрави,
и отново ме обичай... ако можеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "За твойто тихо идване, което
    все още в мен отеква като гръм,
    за даденото и назад невзето,
    за прошката, че с теб съм и не съм..."
    Веселин Ханчев, Пръстен

    и на мен ми го напомни
  • Да, действително са взети мотиви от стиха на Ханчев, като кавърверсия е, но доста добра. Пък и идеята на стиха е различна от "Пръстен". 6!
  • Напомня ми Веселин Ханчев - "Пръстен" :

    "За твойто тихо идване, което
    все още в мен отеква като гръм,
    за даденото и назад невзетото..."
  • Колко истинско...Докосна ме... Отново /6/

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...