24 апр. 2006 г., 07:23

Просто жена

Поэзия

1.4K 0 4

За моето тихо идване, което
отеква в теб като камбана.
За всичко взето и невзето,
за всяка идваща промяна.

За бурното ми заминаване, което
те ранява силно и отровно.
За мига когато казваш: "Ето,
тя ме напусна отново."

Когато се върна, знам ще боли,
но в миналото недей да се ровиш.
Прости ми пак и всичко забрави,
и отново ме обичай... ако можеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kotentseto

"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм..."
Веселин Ханчев, Пръстен

и на мен ми го напомни

2006-04-24T18:13:45+03:00
svetslav (Светослав Статев)

Да, действително са взети мотиви от стиха на Ханчев, като кавърверсия е, но доста добра. Пък и идеята на стиха е различна от "Пръстен". 6!

2006-04-24T12:15:29+03:00
Зора (Цветанка)

Напомня ми Веселин Ханчев - "Пръстен" :

"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзетото..."

2006-04-24T11:42:58+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Колко истинско...Докосна ме... Отново /6/

2006-04-24T11:32:28+03:00