21 abr 2008, 20:20

Просто "Живот"

  Poesía
838 0 6

Затворена в оковите на своя живот,

мечтаеща да бъде просто друга

с живота бори се от ден на ден,

а той безмилостно я мачка.

 

Сълзи блестящи в очите й

и дълбоки рани в гърдите й,

живееща във вечен страх и болка,

а тя е просто невинно дете.

 

 

Да няма рамо, на което да поплаче,

да няма с кой мъката да сподели.

А ти, животе... Не прощаваш

и детската душа унищожаваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво
  • Поздрав.
  • Наскоро имах честта да прочета повечето найни стихчета и останах очарована ! Просто с всяко едно доказваш таланта си ! Браво и успех !
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много е хубаво и все пак много тъжно....истината винаги е тъжна,много деца живеят труден живот,живеят неразбрани и самотни само защото не са като другите.Поздрави,много ми хареса ,може би защото и аз често съм се чувствала така.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....