21 апр. 2008 г., 20:20

Просто "Живот"

835 0 6

Затворена в оковите на своя живот,

мечтаеща да бъде просто друга

с живота бори се от ден на ден,

а той безмилостно я мачка.

 

Сълзи блестящи в очите й

и дълбоки рани в гърдите й,

живееща във вечен страх и болка,

а тя е просто невинно дете.

 

 

Да няма рамо, на което да поплаче,

да няма с кой мъката да сподели.

А ти, животе... Не прощаваш

и детската душа унищожаваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво
  • Поздрав.
  • Наскоро имах честта да прочета повечето найни стихчета и останах очарована ! Просто с всяко едно доказваш таланта си ! Браво и успех !
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много е хубаво и все пак много тъжно....истината винаги е тъжна,много деца живеят труден живот,живеят неразбрани и самотни само защото не са като другите.Поздрави,много ми хареса ,може би защото и аз често съм се чувствала така.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...