14 feb 2014, 22:11  

Просто кон 

  Poesía » Otra
422 0 4

Поетът с вино се напил,

красавица видял.

Поема той ù посветил,

с наздравица заспал.

Събудил се със махмурлук.

Като в болезнен сън

потърсил коня си без звук

в конюшнята отвън.

Седло му метнал на гърба

и сложил му юзди.

Но пречили му две крила

и той… отрязал ги.

Мъжът се върнал у дома

и седнал да твори,

но нямало дори една

идея там, уви.

Червено вино и жена

лишили го от глас.

С юзди, седло и без крила

е просто кон Пегас.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??