Просто кон
Поетът с вино се напил,
красавица видял.
Поема той ù посветил,
с наздравица заспал.
Събудил се със махмурлук.
Като в болезнен сън
потърсил коня си без звук
в конюшнята отвън.
Седло му метнал на гърба
и сложил му юзди.
Но пречили му две крила
и той… отрязал ги.
Мъжът се върнал у дома
и седнал да твори,
но нямало дори една
идея там, уви.
Червено вино и жена
лишили го от глас.
С юзди, седло и без крила
е просто кон Пегас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
