14.02.2014 г., 22:11 ч.  

Просто кон 

  Поезия » Друга
441 0 4

Поетът с вино се напил,

красавица видял.

Поема той ù посветил,

с наздравица заспал.

Събудил се със махмурлук.

Като в болезнен сън

потърсил коня си без звук

в конюшнята отвън.

Седло му метнал на гърба

и сложил му юзди.

Но пречили му две крила

и той… отрязал ги.

Мъжът се върнал у дома

и седнал да твори,

но нямало дори една

идея там, уви.

Червено вино и жена

лишили го от глас.

С юзди, седло и без крила

е просто кон Пегас.

© Любка Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??