Устни далечни и така желани. 

Ръце копнеещи да прегърнат нечие тяло.

Тяло, така нуждаещо се от топлина,

от онази страстната.

Очи, жадуващи да видят онова лице,

което ги кара да играят, 

като пламъци в нощта. 

Сърце, копнеещо да бие лудо,

под ритъма на любовта.

Това съм аз, откакто те зърнах и те открих

сред толкова фалшиви лица с лицемерни сърца.

Копнея за теб всеки ден, всяка нощ.

Искам до теб да заспивам,

а не само да те сънувам.

Мечтая всяка сутрин щом отворя очи

да видя теб, да чуя твоя глас. 

Жадувам за тези моменти,

моменти изпълнени с нежност и любов,

защото когато съм с теб,

аз чувствам, че мога да летя 

дори и без крила. 

Ти ми даваш онази сигурност

позволяваща да мечтая. 

Стопляш сърцето ми с думи кратки, 

но така прекрасни. 

Обичам те! 

Това е! 

Две думи, едно изречение. 

Кратко и така ясно, а дарява 

толкова много ЩАСТИЕ!