26 sept 2007, 16:19

Просто любов

  Poesía
1.3K 0 27

Моите нежни тревоги в твойте силни ръце -
топлината, която ни прави сърдечни.
Крехкостта ми на твойте добри рамене
уморено обляга безкрайният делник.
Твойте доста чупливи, тъмни коси
и дълбоката, смела трапчинка,
мойте пъстри зеници, твойте черни очи -
всички наши различия - близости.
Твойто  мълчание в моите стихове
се разхожда, изпълнено с ритъм.
Всяка внезапно изречена истина
е възможност мъдро да те обичам.
И е толкова просто, човешко и древно.
Като слънчевия часовник в парка
любовта ни е кръг, а точното време
при прегръдка показва сянката ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...