Моите нежни тревоги в твойте силни ръце -
топлината, която ни прави сърдечни.
Крехкостта ми на твойте добри рамене
уморено обляга безкрайният делник.
Твойте доста чупливи, тъмни коси
и дълбоката, смела трапчинка,
мойте пъстри зеници, твойте черни очи -
всички наши различия - близости.
Твойто мълчание в моите стихове
се разхожда, изпълнено с ритъм.
Всяка внезапно изречена истина
е възможност мъдро да те обичам.
И е толкова просто, човешко и древно.
Като слънчевия часовник в парка
любовта ни е кръг, а точното време
при прегръдка показва сянката ни.
© Бистра Малинова Всички права запазени